class="p1">И. Д. Шишманов. Избрани съчинения. I. Българско възраждане. Студии. София, 1965. В. И. Григорович. Неговото пътешествие в Европейска Турция (1844— 1845) и неговите отношения към българите. В. И. Григорович и Раковски. Откритието на Софрониевото житие, стр. 293—296.

К. Ничева. Езикът на Софрониевия «Неделник» в историята на българския книжовен език. София, 1965, стр. 223—225.

Е. Георгиев. Софроний Врачански. История на българската литература. Т. 2. Литература на Възраждането. София, 1966, стр. 59—82, 627.

Хр. Капитанов. Нови данни за Софроний Врачански като емигрант в Румъния. — Език и литература, г. XXI, София, 1966, № 3, стр. 69—76.

R. Rusev. The Autobiography of Sofronij Vracanski. To Honor of Roman Jakobson. The Hague—Paris, 1967, p. 1683—1693.

В. Д. Конобеев и Е. Μ. Шатохина. Из истории политических связей России с руководителями национально-освободительного движения в Болгарии в 1806— 1812 гг. — Известия на Института за история при БАН, т. XX. София, 1968, стр. 343—387.

Т. Н. Копреева. Неизвестный литературный источник Жития Софрония Врачанского. — ТОДРЛ, т. XXIII. Л., 1968, стр. 261—275.

Т. Н. Копреева. К вопросу о датировке «Жития» Софрония Врачанского. — Советское славяноведение, 1968, № 5, стр. 45—49.

Р. Русев. За възникването езика и стила на автобиографията на Софроний Врачански. — Език и литература, София, 1971, № 3, стр. 64—67.

В. Д. Конобеев. Българското национално-освободително движение. Идеология, програма, развитие. София, 1972, стр. 7—362.

И. В. Волевич. Болгарская литература. Софроний Врачанский. — В кн.: История зарубежной литературы XVII—XVIII вв. Изд. 4-е. Μ., 1973, стр. 769—770.

Исследования и статьи общего характера

Энегольм. Записки о городах Забалканских, занятых российскими войсками в достопамятную кампанию 1829 года. СПб., 1830.

К. Базили. Босфор и новые очерки Константинополя. Ч. 11, СПб., 1836, стр. 95—97.

Т. Васильов. Кърджалиите в Тетевен. — Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец. Кн. II. Средец, 1882—1883, стр. 148—149.

Ив. Павлович. Исписи из француских архива. Материал за историку Балканскога полуострова. О Пазваноглу. Од 1795 до 1807 године. — Споменик Српске кральевске академийе, II, Део тречи. Београд, 1890, стр. 123—124.

Л. Милетич. Стари пътувания през България. II. Руджиер Иосиф Бошкович. — Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. VI. София, 1891, стр. 138— 167.

К. Иречек. Княжество България. Ч. II. Пътувания по България. Пловдив, 1899, стр. 729.

Й. П. Георгиев. Село Арбанаси (Историко-археологически бележки). — Периодическо списание на Българското Книжовно дружество в София. Кн. XIV (год. XV), 1—2 свезка. София, 1903, стр. 86—123.

Й. П. Георгиев. Град Братца (принос към историята му). — Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. XX. София, 1904, стр. 1—75.

Д. Ихчиев. Турски държавни документи за кърджалиите. — Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. I, Дял историко-филологичен и фолклорен, кн. XXII и XXIII. София, 1906—1907, стр. 1—71.

Г. Киров. Материали за историята на Котленското училище. — Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. I, Дял историко-филологичен и фолклорен, кн. XXII—XXIII. София, 1906—1907, стр. 7—8.

Й. П. Георгиев. Два съседни манастира. I. Къпиновски манастир Св. Никола. — Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София. Кн. XVIII. София, 1907, стр. 301—305.

Д. Ихчиев. Турски държавни документи за Осман Пазвантоглу Видински. — Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. I, Дял историко-филолгичен и фолклорен, кн. XXIV, нова редица, кн. 6. София, 1909, стр. 1—128.

II. И. Милев. Известия за състоянието на Турция в края на XVIII век. — Списание на Българската академия на науките. Кн. VI. София, 1913, стр. 1—71.

П. Н. Орешков. Няколко документа за Пазавантоглу и Софрония Врачански (1800-1812). — Сборник на Българската академия на науките. Кн. III, 2. София. 1914, стр. 1—54.

И. Начов. Цариград като културен център на българите до 1877 година. — Сборник на Българската академия на науките. Кн. XIX, I, XIV. София 1923, стр. 1—206.

Д. Стойчев. Тетевен. Минало и днес. Тетевен, 1924.

Ст. Шишков. Пловдив в своето минало и настояще. Историко-етнографски и политико-икономически преглед. Пловдив, 1926, стр. 12 и след.

Д. Попов. Град Лом и околията му. Лом, 1927.

С. Симеонов. Русе в миналото и днес. Исторически, географически и статистически бележки г плана на града. Русе, 1929.

Ю. Трифонов. Исторически бележки към разказа на Софрония Врачански за събитията в Плевен. — Юбилейна книга на I Софийска мъжка гимназия. София, 1929, стр. 239.

П. Цончев. Из стопанското минало на Габрово Монографични изследвания. София, 1929, стр. 17—29, 383—388.

П. Цончев. Преживелици на Габрово от края на XVIII век до Освобождението (материали и спомени). — Българска историческа библиотека. Г. II, т. 4. София, 1929, стр. 125—127.

Μ. Арнаудов. Неофит Хилендарски Возвели. 1785—1848. Живот — Дело — Епоха. София, 1930, стр. 89—227 и др.

Μ. Арнаудов. Из миналото на Котел. Заселване, бележити личности, стопански живот, фолклор. — Годишник на Софийския университет, I. Историко-филологически факултет, XXVII, 1930—1931. София, 1931, стр. 5—27, 53—63.

Д. Цухлев. История на града Видин и неговата област (Видинско, Кулско, Белоградчишко, Оряховско, Вратчанско, Фердинандско, Берковско и Крайна). София, 1932, стр. 118—124, 245 и др.

Ю. Трифонов. История на града Плевен до Освободителната война. София, 1933, стр. 33—130 и др.

З. Цонев. Къпиновският монастир и неговите старини. — Газ. «Мир», № 10538, 31 август 1935.

Д. Дочев. Карнобат в миналото. София, 1935.

B. Маринов. Герлово. Областно географско проучване. София, 1936, стр. 56—58 отд. оттиска.

А. Андреев. Из стария Ямбол. Исторически скици. Ямбол, 1937.

А. Йосифов-Бохачек. Град Никопол през вековете. Кратка илюстрирана история. Никопол, София, 1937.

Г. Попхристов. Свищов в миналото (86—1877). Свищов, 1937, стр. 1—48.

Д. Йоцов. Културно-политическата история на Братца. T. I. София, 1937, стр. 32— 110, 132—162, 275—326 и др.; т. II. София, 1943, стр. 168—170.

X. Гандев. Ранно възраждане. 1700—1860. Студия. София, 1939.

X. Гандев. Фактори на българското възраждане. 1600—1830. София, 1943.

И. Снегаров. Кратка история на съвременните православни църкви (Иерусалимска, Антиохийска, Александрийска, Цариградска и др.). T. I. Университетска библиотека, № 277. София, 1944, IV, гл. 6. Цариградската патриаршия под турска власт и др., стр. 482—546.

И. Гошев. Към историята на Черепишкия монастир. — Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, т. XXII, 1944—1945. София, 1945, стр. 13—24. И. Снегаров. Кратка история на съвременните православни църкви (Българска, Руска и Сръбска). T. II. Университетска библиотека, № 299. София, 1946. T. VIII. Българска църква, стр. 1—91.

И. Загорски. Манастирите във Велико-Търновската епархия. Историко-стопански бележки. София,